възпротивяло е

Речник на българския език

1. възпротивяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възпротивяло е е производна форма на възпротивя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).