възпротивяла

Речник на българския език

1. възпротивяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възпротивяла е производна форма на възпротивя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възпротивяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

възпротивяла е производна форма на възпротивя се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).