възпротивявал си

Речник на българския език

1. възпротивявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възпротивявал си е производна форма на възпротивявам се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възпротивявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възпротивявал си е производна форма на възпротивявам се (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. възпротивявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възпротивявал си е производна форма на възпротивявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).