възпрели

Речник на българския език

1. възпрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

възпрели е производна форма на възпра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възпрели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възпрели е производна форма на възпра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. възпрели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

възпрели е производна форма на възпра (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. възпрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

възпрели е производна форма на възпра (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).