възпламенявал си

Речник на българския език

1. възпламенявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възпламенявал си е производна форма на възпламенявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възпламенявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възпламенявал си е производна форма на възпламенявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. възпламенявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възпламенявал си е производна форма на възпламенявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).