възпитавал

Речник на българския език

1. възпитавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпитавал е производна форма на възпитавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възпитавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпитавал е производна форма на възпитавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възпитавал — мин. деят. св. прич. м. р.

възпитавал е производна форма на възпитавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възпитавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възпитавал е производна форма на възпитавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).