възпитава

Речник на българския език

1. възпитава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

възпитава е производна форма на възпитавам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. възпитава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

възпитава е производна форма на възпитавам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. възпитава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

възпитава е производна форма на възпитавам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).