възпираха

Речник на българския език

1. възпираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възпираха е производна форма на възпирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възпираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

възпираха е производна форма на възпирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).