възпирал съм

Речник на българския език

1. възпирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възпирал съм е производна форма на възпирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. възпирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възпирал съм е производна форма на възпирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. възпирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възпирал съм е производна форма на възпирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).