възпирало съм

Речник на българския език

1. възпирало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възпирало съм е производна форма на възпирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. възпирало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възпирало съм е производна форма на възпирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. възпирало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възпирало съм е производна форма на възпирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).