възпирало си

Речник на българския език

1. възпирало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възпирало си е производна форма на възпирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възпирало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възпирало си е производна форма на възпирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. възпирало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възпирало си е производна форма на възпирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).