възпирала си

Речник на българския език

1. възпирала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възпирала си е производна форма на възпирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. възпирала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възпирала си е производна форма на възпирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. възпирала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възпирала си е производна форма на възпирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).