възпирала

Речник на българския език

1. възпирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възпирала е производна форма на възпирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възпирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възпирала е производна форма на възпирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. възпирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

възпирала е производна форма на възпирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. възпирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

възпирала е производна форма на възпирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).