възпеели

Речник на българския език

1. възпеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

възпеели е производна форма на възпея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възпеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

възпеели е производна форма на възпея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).