възпеел

Речник на българския език

1. възпеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпеел е производна форма на възпея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възпеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

възпеел е производна форма на възпея (мин. деят. несв. прич. м. р.).