възпалявал

Речник на българския език

1. възпалявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпалявал е производна форма на възпалявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възпалявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпалявал е производна форма на възпалявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възпалявал — мин. деят. св. прич. м. р.

възпалявал е производна форма на възпалявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възпалявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възпалявал е производна форма на възпалявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).