възникнело

Речник на българския език

1. възникнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възникнело е производна форма на възникна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възникнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възникнело е производна форма на възникна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).