възникнел

Речник на българския език

1. възникнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възникнел е производна форма на възникна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възникнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

възникнел е производна форма на възникна (мин. деят. несв. прич. м. р.).