възнегодувал съм

Речник на българския език

1. възнегодувал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възнегодувал съм е производна форма на възнегодувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. възнегодувал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възнегодувал съм е производна форма на възнегодувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. възнегодувал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възнегодувал съм е производна форма на възнегодувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).