възнегодувал

Речник на българския език

1. възнегодувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възнегодувал е производна форма на възнегодувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възнегодувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възнегодувал е производна форма на възнегодувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възнегодувал — мин. деят. св. прич. м. р.

възнегодувал е производна форма на възнегодувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възнегодувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възнегодувал е производна форма на възнегодувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).