възнасял си

Речник на българския език

1. възнасял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възнасял си е производна форма на възнасям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възнасял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възнасял си е производна форма на възнасям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. възнасял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възнасял си е производна форма на възнасям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).