възнамерявал е

Речник на българския език

1. възнамерявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възнамерявал е е производна форма на възнамерявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възнамерявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възнамерявал е е производна форма на възнамерявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възнамерявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възнамерявал е е производна форма на възнамерявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).