възнамерявало си

Речник на българския език

1. възнамерявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възнамерявало си е производна форма на възнамерявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възнамерявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възнамерявало си е производна форма на възнамерявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. възнамерявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възнамерявало си е производна форма на възнамерявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).