възнамерявало

Речник на българския език

1. възнамерявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възнамерявало е производна форма на възнамерявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възнамерявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възнамерявало е производна форма на възнамерявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възнамерявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възнамерявало е производна форма на възнамерявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. възнамерявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възнамерявало е производна форма на възнамерявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).