възмущавал съм

Речник на българския език

1. възмущавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възмущавал съм е производна форма на възмущавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. възмущавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възмущавал съм е производна форма на възмущавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. възмущавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възмущавал съм е производна форма на възмущавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).