възмутяло си

Речник на българския език

1. възмутяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възмутяло си е производна форма на възмутя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).