възмутяло
1.
възмутяло —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
възмутяло
е производна форма
на възмутя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
възмутяло —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
възмутяло
е производна форма
на възмутя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).