възмутяла

Речник на българския език

1. възмутяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възмутяла е производна форма на възмутя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възмутяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

възмутяла е производна форма на възмутя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).