възмутил съм

Речник на българския език

1. възмутил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възмутил съм е производна форма на възмутя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. възмутил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възмутил съм е производна форма на възмутя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).