възмутило си

Речник на българския език

1. възмутило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възмутило си е производна форма на възмутя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възмутило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възмутило си е производна форма на възмутя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).