възмутило
1.
възмутило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
възмутило
е производна форма
на възмутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
възмутило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
възмутило
е производна форма
на възмутя (мин. деят. св. прич. ср. р.).