възмутил
1.
възмутил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
възмутил
е производна форма
на възмутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
възмутил —
мин. деят. св. прич. м. р.
възмутил
е производна форма
на възмутя (мин. деят. св. прич. м. р.).