възмути

Речник на българския език

1. възмути — сег. вр., 3 л., ед. ч.

възмути е производна форма на възмутя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. възмути — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

възмути е производна форма на възмутя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. възмути — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

възмути е производна форма на възмутя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. възмути — повелително наклонение, ед. ч.

възмути е производна форма на възмутя (повелително наклонение, ед. ч.).