възмутеше

Речник на българския език

1. възмутеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

възмутеше е производна форма на възмутя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. възмутеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

възмутеше е производна форма на възмутя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).