възмогнало

Речник на българския език

1. възмогнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възмогнало е производна форма на възмогна се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възмогнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възмогнало е производна форма на възмогна се (мин. деят. св. прич. ср. р.).