възмездил си

Речник на българския език

1. възмездил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възмездил си е производна форма на възмездя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възмездил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възмездил си е производна форма на възмездя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).