възлязъл

Речник на българския език

1. възлязъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възлязъл е производна форма на възляза (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възлязъл — мин. деят. св. прич. м. р.

възлязъл е производна форма на възляза (мин. деят. св. прич. м. р.).