възлязло

Речник на българския език

1. възлязло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възлязло е производна форма на възляза (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възлязло — мин. деят. св. прич. ср. р.

възлязло е производна форма на възляза (мин. деят. св. прич. ср. р.).