възлюбил съм

Речник на българския език

1. възлюбил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възлюбил съм е производна форма на възлюбя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. възлюбил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възлюбил съм е производна форма на възлюбя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).