възлюбило съм

Речник на българския език

1. възлюбило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възлюбило съм е производна форма на възлюбя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. възлюбило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възлюбило съм е производна форма на възлюбя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).