възлюбило си

Речник на българския език

1. възлюбило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възлюбило си е производна форма на възлюбя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възлюбило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възлюбило си е производна форма на възлюбя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).