възлюбили

Речник на българския език

1. възлюбили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възлюбили е производна форма на възлюбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възлюбили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

възлюбили е производна форма на възлюбя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).