възлюбила си

Речник на българския език

1. възлюбила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възлюбила си е производна форма на възлюбя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. възлюбила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възлюбила си е производна форма на възлюбя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).