възлюбил
1.
възлюбил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
възлюбил
е производна форма
на възлюбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
възлюбил —
мин. деят. св. прич. м. р.
възлюбил
е производна форма
на възлюбя (мин. деят. св. прич. м. р.).