възлюби

Речник на българския език

1. възлюби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

възлюби е производна форма на възлюбя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. възлюби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

възлюби е производна форма на възлюбя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. възлюби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

възлюби е производна форма на възлюбя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. възлюби — повелително наклонение, ед. ч.

възлюби е производна форма на възлюбя (повелително наклонение, ед. ч.).