възлюбела

Речник на българския език

1. възлюбела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възлюбела е производна форма на възлюбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възлюбела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

възлюбела е производна форма на възлюбя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).