възлюбел
1.
възлюбел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
възлюбел
е производна форма
на възлюбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
възлюбел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
възлюбел
е производна форма
на възлюбя (мин. деят. несв. прич. м. р.).