възлизала

Речник на българския език

1. възлизала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възлизала е производна форма на възлизам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възлизала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възлизала е производна форма на възлизам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. възлизала — мин. деят. св. прич. ж. р.

възлизала е производна форма на възлизам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. възлизала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

възлизала е производна форма на възлизам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).