възлезело

Речник на българския език

1. възлезело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възлезело е производна форма на възляза (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възлезело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възлезело е производна форма на възляза (мин. деят. несв. прич. ср. р.).