възлезел

Речник на българския език

1. възлезел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възлезел е производна форма на възляза (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възлезел — мин. деят. несв. прич. м. р.

възлезел е производна форма на възляза (мин. деят. несв. прич. м. р.).